Нашите държави
Използваемият проветряем покривсъщо има вентилационен слой между покривката и топлоизолацията, по аналогични на изложените при студения покрив принципи и съображения. Разликата се състои в това, че се проветрява не целият покрив, а сравнително тясно пространство (канал); затова пък въздухът в този канал се движи много по-интензивно и стремително. За да се създадат все пак добри условия за това движение, каналите трябва да имат достатъчно сечение. По литературни данни светлата височина на вентилационния канал не бива да бъде по-малка от 2 см при наклон на покривката над 17% и от 5 см при по-малки наклони. Други източници дават във всички случаи минимална светла височина 4 см. Трябва да се има предвид, че някои топлоизолационни материали могат да набъбват до 30% от първоначалния си обем или да се свличат – те или не трябва да се използват, или следва да се увеличи разстоянието между покривката и топлоизолацията. Също така се осигурява безпрепятствено движение на въздуха, като съществуващите бариери се заобикалят или пробиват.
При много покриви се вземат още мерки срещу проникване на влага в сградата и за запазване на нейните елементи. Поставят се допълнителни пластове от фолио под покривката и на други места.
Те служат да предпазват покривните елементи както от външна, така и от вътрешна влага (т.е. пароизолация). Пластовете обаче могат да имат различно място и различна задача: